Античният град Colonia Ulpia Traiana Ratiaria (Рациария) е най-значителния римски и византийски център в днешна Северозападна България. Неговите развалини се намират в северните покрайнини на с. Арчар, Видинско – в бившата турска махала и в м. Калето, близо до река Дунав. В древността от тук са минавали две важни пътни артерии: Via Danubiana (Крайдунавският път) и пътят към Адриатика, който осигурявал най-бързата връзка от Рим до Дунавската граница. Като значение и културно-историческа стойност Рациария може да бъде сравнен с градове като Сердика (съвременна София), Филипополис (Пловдив), Никополис ад Иструм (до с. Никюп, Великотърновско), Улпия - Ескус, община Гулянци, област Плевен (до устието на река Искър) (Фиг.1)

Последните проучвания показват, че градът е основан в самото начало на I в. или малко по-рано, като военен лагер на IV Флавиев и VII Клавдиев легион. Според Дион Касий (Cass. Dio, LI 23, 2-27) през 29 г.пр.Хр. Марк Лициний Крас достигнал до земите на мизите, където обсадил и превзел най-силната мизийска крепост, за която се предполага, че е прераснала в бъдещата Рациария. През II в. Рациария се споменава от Клавдий Птолемей като „Рациария Мизийска“ (Ptolem., III, 9, 3), през III в. като Ratiaria – селадище на XIII Двоен легион близнак (Gemina), а през IV в. името Ratiaris е отбелязано в известната Певтингерова карта, съставена по образец от втората половина на II в. (ЛИБИ 1958, 15, 22, 31).

При управлението на император Траян (98-117 г), Рациария става изходен пункт за военната му експанзия в Дакия. След края на Втората Дакийска война, през 106 г. императорът основава 5 колонии, една от които е Рациария. Колониите били градове с най-голяма степен на автономност, като всяка от тях представлявала модел на самия Рим. Пълното название на града е отразено в един надпис от 125 г. - Colonia Ulpia Traiana Ratiaria (CIL, III, 14499).

През II-III век Рациария се превръща в център на обширна градска територия и достига голям икономически и културен разцвет. Несъмнено важно комуникативно значение е имало нейното пристанище. Тук била разположена и база на римския военен речен флот. Самото име “Ratiaria” се тълкува като произлизащо от “ratis” – вид кораби. Наблюденията върху бреговата ивица на р. Дунав и отчитането на промените в нейната конфигурация позволяват локализирането на античното пристанище непосредствено до м. “Калето“, т.е. северно от градската крепост (Brizzi 1984, 81 sq.). В Рациария е бил разположен и митнически пункт (Portorium Illyricum) (Giorgetti 1989, 66 sq.). За времето на II-III в. градът се определя като търговски център (emporion) на областта. Предполага се и че в близост се е намирало императорско имение, тъй-като от околността са известни много печати на император Хадриан (117-138) (Bollini 1980, 100 sq.).

След 272 г. Рациария става главен град на провинция Крайбрежна Дакия и като такъв е най-значителният икономически, административен и стратегически център в днешна Северозападна България. Тук са резидирали военният и административният управител на провинцията. Археологическите разкопки разкриват останки от представителна монументална сграда, която се интерпретира като резиденция на управителя на провинцията (Kuzmanov 2000; Valeva 2000). През 2010 г., при подновените спасителни действия в Рациария, в околностите на града беше открит и надпис на Aurelius Priscus – dux Daciae Ripensis (управител на Крайбрежна Дакия) (Лука 2011a, 533, Обр. 2). Това е вторият dux на провинцията, засвидетелстван в надпис, от общо трима, известни до сега.

През IV в. Рациария е и епископски център. От писмените извори се знаят имената на нейни епископи, един от които Sylvester е участвал в прочутия Сердекийски събор през 343 г., а друг – Palladius, е известен защитник и теоретик на арианството (Динчев 2002, 15).

По време на археологическите проучвания до 1991 г. е изследвана съвсем малка част от Рациария. Най-впечатляващите монументални сгради и съоръжения са все-още неизследвани. Така например, от въздушна снимка на града се знае, че тук са се намирали най-големите бански постройки (терми от императорски тип) на Балканите (Giorgetti 1987, 43-44, tav. B). По време на спасителните действия през 2009-2011 г. беше локализирано и предпологаемото място на амфитеатъра на града, за което свидетестват и откритите тук бронзови театрални маски (Велков 1965, 12). Находките на стригили своя страна показват, че в града е имало и стадион (Атанасова 1991, 12). През 2011 г. беше открита и част от главната улица на града (decumdnus maximus), чието местоположение показва, че заеманата от Рациария площ е била два пъти по-голяма от предполаганата до този момент.

Безспорно е доказано, че в Рациария е експлоатирана златна мина и е съществувала златарска школа. Археолозите са открили над 50 различни по вид и характер златни и сребърни накити – повече от който и да е друг археологически обект в България (Велков 1965, 7; Velkov 1980, 65). През 1986 г. е открито и златно съкровище (Джорджети 1988), а изложбата “Златото на Рациария“ предизвиква изключително голям обществен интерес (Димитрова-Милчева 1987).

За периода от IV до средата на V век Рациария според описанията от пътеписите се слави като един от най – големите производители на оръжие по това време - тук е и една от 6-те императорски оръжейници.

Блестящата култура се вижда в богато украсени саркофази, статуи, скулптури, разнообразно украсени надгробни плочи, както и в архитектурните фрагменти и богати частни домове с многоцветни мозайки. (Фиг. 2-6).

Последните находки (монументални архитектурни украси) показват, че обществената архитектура на Рациария е била по-монументална и по-богата от тази в Ескус, Нове и Дуросторум (Лука 2011b, 271, Обр. 1).

Скулптурните паметници от Рациария са много изящни, отличават се с високи художествени качества и разкриват добре развита и напреднала школа (Атанасова-Георгиева, Митова-Джонова 1985, 147). Много от бронзовите и каменни статуетки, произхождащи от тук, пресъздават класически оригинали на Поликлет, Прексител или Лизип. Като добавим и значителния брой запазени творби, какъвто не е засвидетелствуван никъде другаде в Северна България, разбираме колко голямо е било значението на Рациария като художествен център.

Рисковете

Критичното състояние на археологическия обект Рациария и предизвикателствата пред неговото опазване произтичат от липсата на каквито и да е действия от периода на последните археологически проучвания през 1991г. Този археологически обект е показателен пример за неадекватна държавна политика в слабо развит икономически регион и липса на далновидност за необходимостта от развитието на културните обекти като фактор за икономически просперитет (Фиг.7)

През последните две десетилетия вместо да се проучва от археолози, Рациария става един от основните обекти на иманярска интервенция и трафик на антики (Фиг. 8).

Този проблем беше отразен в международни издания като ”Current World Archaeology”, ”Past Horizons Magazine”, ”Rescue News”. Скъпоценности, статуи и надписи от тук могат да се видят във всички акциони в Западна Европа и Съединените Щати.

Основните проблеми, свързани с опазването на обекта към момента са:

• неадекватна институционална ангажираност с критичната ситуация на обекта:

Археологическият обект Рациария е обявен за паметник на културата от “национално значение”. Съгласно разпоредбите на действащия тогава ЗПКМ и Наредба № 7 за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, паметниците на културата от категория “национално значение” се опазват съгласно режим ”А”, при който не са допустими благоустройствени, строителни, селскостопански, мелиоративни и други дейности, които биха нарушили целостта на почвения слой, като се допуска използването на земята като пасище. Единствената по-висока степен на териториално-устройствена защита, която предвижда правната уредба на културното наследство в България е статута на археологически резерват. В Общинска администрация – град Димово се съхранява папка с надпис “Рациария – резерват”, в която последния документ е с дата 9 ноември 2004 г. До НИПК и МК са изпратени всички документи, изисквани по закон за задвижване на процедурата по обявяването на Рациария за резерват. Липсва обаче документацията от теренните обхождания на специалисти-археолози от Исторически музей гр. Видин на античния некропол в местността Бабуя, който е предложен за включване в охранителната зона на бъдещия резерват. Липсата на документация между 2004 и 2009 г. всъщност илюстрира доста красноречиво един период на пълно оттегляне на отговорните институции (включително и изследователските) от проблема или иначе казано – изоставянето на проблема.

• недостиг на финансови средства за планиране и осъществяване на необходимите мерки за опазване на обекта:

През 2001г. междуведомствена комисия, назначена от тогавашния директор на НИПК арх. Л. Маркова взема решение финансирането на дейностите - денонощна охрана, възстановяване оградната мрежа на територията на паметника, нанасяне на териториалния обхват на паметника върху кадастъра на населеното място, обратното затрупване на иманярските изкопи и провеждане на редовни археологически разкопки да бъде извършено от бюджета на Община Димово. Ако се вземе предвид обаче площта на територията на паметника от около 415 декара, това “мъдро” държавническо решение поставя община Димово в ситуация на финансов колапс. По силата на действащия по това време ЗПКМ, в правомощията на директора на НИПК е да предлага на министъра на културата проект за разпределяне на предвидената в бюджета на Министерството на културата субсидия за опазване на паметниците на културата, с приоритет за паметници с категория „световно” и „национално” значение и паметници в тежко физическо състояние, чиято цялост е застрашена. Очевидно за институцията НИПК, централен орган по опазването на недвижимото културно-историческо наследство, археологическия обект Рациария не отговаря на тези „високи” критерии и не заслужава подобна целева субсидия.

• липса на план за управление и проекти за консервация и реставрация на обекта:

Докато отговорните институции си прехвърлят папки с документи, а името на Рациария се среща само в криминалните хроники, през 2009г. се приема нов Закон за културното наследство. Ангажиментите на институциите стават още по-непосилни за изпълнение, като например задължителното изготвяне на план за опазване и управление на недвижими културни ценности с национално значение. В конкретния случай с Рациария отново финансирането е за сметка на общината, на чиято територия е груповата недвижима културна ценност.

В компетенциите на Регионалния Исторически Музей – Видин е да разработва, реализира и подпомага проекти за консервация и реставрация на културни ценности на територията, на която осъществява своята дейност. По данни на изданието на БАН „Археологически открития и разкопки” през 2007 г., Видинска област е единствената територия, в която проведените през 2007 г археологически проучвания се измерват на нищожните 1,35 % от общия брой на археологическите проучвания в България. Всъщност през този период, РИМ – Видин става известен не с преките си музейни функции и дейности по издирване, проучване и опазване на културни ценности, а с наказателното преследване, повдигнато срещу неговия директор и заместник-директора на НАИМ при БАН.

• липса на обществени и образователни инициативи сред местното население, насочени към повишаване на съзнанието за ценноста на археологическия обект:

През 1993г. Република България ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за опазване на археологическото наследство, съгласно която всяка страна членка се задължава да провежда просветни действия с цел да привлече общественото внимание и да запознае обществото със значението на археологическото наследство за осмислянето на миналото и на заплахите за това наследство.

Обществените и образователни инициативи, инициирани от местните власти в сътрудничество с организациите от гражданския сектор са пряко свързани с инвестициите в опазване на културното наследство, които със сигурност са ефективен инструмент за устойчиво развитие на местните общности. С подобрена координация между компетентните институции, по-активно включване на частния сектор в инвестициония процес и прилагане на добри практики, е възможно да се спре процеса на разруха и да се положи основата на успешен модел за опазване на застрашените културни ценности.

• силно изявени криминални и корупционни практики:

За никого не е тайна, че организираната престъпност в сферата на културното наследство в момента нараства и се очаква да продължи да го прави. Кражби има навсякъде, но благодатна среда за тяхното увеличаване са корупцията и слабия контрол от компетентните власти – полиция, митнически служители, държавната и местна администрация, ангажирана в опазване на културното наследство. Негативен ефект върху критичната ситуация оказват и фактори като глобализацията на икономическите отношения, възможностите за пране на пари и доходоносния пазар на изкуството, нарастването на бедността в региона и загубата на уважение към културните паметници.

Спецификата на казуса Рациария се изразява в мащаба на престъпно посегателство, изразяващ се в незаконни разкопки и разрушаване на археологическите пластове с тежка изкопна техника, удобния и бърз достъп до границата, улесняващ международния трафик на културни ценности, минимален полицейски и съдебен контрол над извършителите на престъпните интервенции. През 2000г. срещу заловените да извършват незаконни изкопни работи на територията на Рациария са образувани десет досъдебни производства, а за 2001 г – осем. Повечето от тях са прекратени и уличените са освободени от отговорност.

Какво е направено?

През 2009г. Българското археологическо сдружение “Иван Венедиков” инициира кампанията “Help to preserve the biggest archaeological site in North Bulgaria – COLONIA ULPIA TRAIANA RATIARIA”. Благодарение на това и със съдействието на Инспектората за опазване на културното наследство към Министерството на културата бяха предприети и първите действия за опазване на обекта.

През 2010г. с Разрешение на министъра на културата, Българското археологическо сдружение извърши спасително археологическо проучване, при което са предприети следните действия:

• подробен оглед на територията, върху която се регистрират културни останки в м. “Калето”.
• фотодокументиране и локализиране на движими и недвижими културни ценности.
• събиране и документиране на подемен археологически материал, съответно битова и строителна керамика, монети, метални находки и др.
• проверка състоянието на проучените до 1991 г. и консервирани архитектурни останки от укрепителната система и обществени сгради.
• засипване на иманярски изкопи и подравняване на терена в югоизточния сектор на м. “Калето”.
• документиране на епиграфски и архитектурни движими културни ценности.
• изнасяне от терен и експониране на движими културни ценности и създаване на временна експозиция в читалище “Образование” в с. Арчар.

През 2011г. Българския национален комитет на ИКОМОС съвместно с Българското археологическо сдружение “Иван Венедиков” разработиха проект за номинация на археологическия обект Рациария в листата на 100–те най-застрашени обекти на международната организация World Monuments Watch, който за съжаление не беше одобрен.

Какво е необходимо да се направи?

Въз основа на постигнатите през 2010 г. резултати е необходимо да бъдат предприети спешни мерки за спасяването на Рациария:

• провеждане на широка медийна кампания и предизвикване на обществен дебат за проблемите на застрашените културни ценности;
• задълбочено проучване и анализ на риска за да се добие по-добра представа за мащабите, характера и трафика на културни ценности, с цел ефективен контрол;
• изработване на цялостен план за опазване и управление на археологическия обект Рациария, както и на проекти за консервация и експониране на обекта.
• възстановяване на първоначалния изглед на терена, което ще създаде условия за бъдещи системни археологически проучвания на обекта, а от друга ще осигури възможност за неговата охрана и съответно спиране на иманярските действия на терена.
• премахване на иманярските насипи, което ще създаде условия за разкриване на множество разкопани от иманярите останки от сгради, които в процеса на подравняване могат да бъдат документирани и впоследствие разкривани чрез системни проучвания.
• почистване и осигуряване на достъп до реставрираните и консервирани останки от антични градежи, проучени до 1991 г. което ще допринесе за изясняване планировката на античния град.

Какви перспективи и възможности има?

Привличането на вниманието на международната научна общност ще даде шанс на Рациария да покаже проблемите си и да потърси възможност за тяхното решаване в дългосрочен план. В условията на тоталната икономическа криза и упадък на духовните ценности, шансът на Рациария е в активната гражданска позиция. За да бъде успешен планът за възстановяване на археологическия обект Рациария е необходим професионален мониторинг от компетентни международни неправителствени организации, който да допринесе за фокусиране на обществения интерес и стимулиране на частния сектор.

Стратегическите цели за възстановяване на археологическия обект Рациария включват:

• засилване на публичния ангажимент за оценка, актуализиране и изпълнение на специалното законодателство и добрите практики в опазването на културното наследство.
• насърчаване на публично-частното партньорство като елемент от социално -икономическото развитие на региона.
• разработване и прилагане на подходящи стандарти за опазване, включващи план за управление при критични ситуации.
• подобряване на процедурите за регистрация, контрол и поддръжка, с акцент за застрашените обекти на културното наследство".
• подобряване на взаимодействието и координацията между публични, частни и неправителствени субекти.
• въвеждане на образователни програми и практики за повишаване на познанията на местните власти и населението за стойността на културното наследство като ресурс за устойчиво икономическо развитие.

БИБЛИОГРАФИЯ

Bollini 1980: M. Bollini. Bolli laterizi di Ratiaria. – In : Ratiariensia, vol. I, Bologna, 1980, 93-127
Brizzi 1984 : G. Brizzi. Caratteri e posizione del porto fluviale di Ratiaria : Un ipotesi dalle carte di Luigi Ferdinando Marsili. – In : Ratiariensia, vol. II. Bologna, 1984, 81-90
Cass. Dio: Cassius Dio Cocceianus. Historia Romana.
CIL III: Corpus Inscriptionum Latinatrum, vol. III. Pars I : Inscriptiones Asiae, provinciarum Europae Graeacarum, Illirici Latinae. Edidit Th. Mommsen. Berlin, 1873 (impr. Iter. 1958)
Giorgetti 1987: D. Giorgetti. Res ad topographiam veteris Urbis Ratiariae perinentes. Prolegomeni all’ urbanistica della citta romana. – Ratiariensia, 3-4, 1987, 33-84, tav. V0XXII, A-E
Giorgetti 1989 : D. Giorgetti. Un emporio sul Danubio. – In : Traci. Arte e cultura nelle terre di Bulgaria dale origini alla tarda romanita. (Cat. Della Mostra, Venezia, Palazzo Ducale, 13 maggio – 30 novembre 1989), Art World Media Ed., Piacenza 1989, 68-77
Kuzmanov 2000: G. Kuzmanov. A Residence from Late Antiquity in Ratiaria (Dacia Ripensis). – Archaeologia Bulgarica, IV, 2000, Sofia, 27-43
Ptolem.: Geography of Claudius Ptolemy. The New York Public Library, 1932
Vâleva 2000: J. Vâleva. An Audience Hall Mosaic from Ratiaria: a Lost Picture of Orpheus? – Archaeologia Bulgarica, IV, 2000, Sofia, 45-57
Velkov 1980: V. Velkov. Roman Cities in Bulgaria. Collected Studies. Amsterdam, 1980
Атанасова 1991: Й. Атанасова. Археологически находки от с. Арчар, Видинско. – В: Известия на музеите в Северозападна България, XVI, 1991, 11-19
Атанасова-Георгиева, Митова-Джонова 1985: Й. Атанасова-Георгиева, Д. Митова-Джонова. Антична пластика от Видинския музей. София, 1985
Велков 1965: В. Велков. Приноси към историята на римските градове в България. I. Рациария. - В: Трудове на висшия педагогически институт „Братя Кирил и Методий“, В. Търново, II, 1965, 3-23
Джорджети 1988: Д. Дждрджети. Съкровище от златни накити и сребърни предмети от Рациария. – Археология, 1988, 3, 30-38
Димитрова-Милчева 1987: Ал. Димитрова-Милчева. Златото на Рациария. – Музеи и паметници на културата, 1987, 4,42-43
Динчев 2002: В. Динчев. Рациария. – В: Римски и ранновизантиъски градове в България. Т. I, София, 2002, 13-28
ЛИБИ 1958: Латински извори за българската история. София, 1958, т. I
Лука 2011a: К. Лука. Теренни обхождания на територията на Община Димово и Община Белоградчик, Област Видин. - Археологически открития и разкопки през 2010 г., София, 2011, 531-533
Лука 2011b: Colonia Ulpia Traiana Ratiaria. Археологическо наблюдение на обект „Калето“ до с. Арчар, Община Димово, Област Видин. – Археологически открития и разкопки през 2010 г., София, 2011, 271-273