Home /   News and Events /   Гостуваща фотоизложба “Мимар Синан – архитект на всички времена”

Гостуваща фотоизложба “Мимар Синан – архитект на всички времена”

23.03.2010

Досега не е било представяно цялостното материално творчество на прочутия турски архитект от ХVІ век. Това се осъществява чрез мащабен проект, ръководен от г-н Мустафа Аксай, възпитаник на Техническия университет в Средния Изток и университета “Мимар Синан” в Истанбул. Направен е документален филм, издаден е луксозен фотоалбум и е организирана гостуваща фотоизложба. От 10 до 14 март 2010 г. в постоянната експозиция на Националния археологически институт с музей при БАН можеха да се разгледат 36 големи цветни фотоса. Куратор от страна на нашата институция е д-р Светла Петрова. След тази дата фотоизложбата заминава за Рим.

Архитект Синан (1489-1588) е най-прочутия архитект на своето време, построил е около 450 архитектурни паметника, някои от тях даже извън границите на Османската империя – например медресето в Мека (Саудитска Арабия) и джамията в Будапеща (Унгария). Неговото строително дело е наистина огромно: построил 106 джамии, 53 мазджидии (малки молитвени храмове), 45 гробници, 72 медресета, 11 училища, 3 болници, 22 обществени кухни, 43 дворци, 56 бани, 26 библиотеки, 7 водопровода, 9 моста и множество чешми.

Джамията “Сюлеймание” в Истанбул и сега доминира в пейзажа на западния бряг на Златния рог. Построена и за седем години (от 1550 до 1557 г.) по заповед на суртан Сюлейман Великолепни. През първите три години около 3000 души са копали в скалистилия хълм и изготвили 7-метров фундамент. След завършване на строителството е бил запълнен с вода за по-голяма сеизмична устойчивост, но се е ползвал и като водохранилище. Според статистиката при строежа на тази имперска джамия са участвали 3523 строители, от които 1713 мюсюлмани и 1810 християни. След 2 555 работни дни е завършен целия комплекс на площ 200 х 140 м в центъра на мегаполиса. Получило се е нещо като град в града – освен джамията с 4 минарета има: 4 медресета, медицинско училище, болница, имарет, столова за бедните, хамам (баня) и кервансарай.

Две от медресетата (религиозни училища) са за по 200 ученици всяко. Освен религия са преподавани и предмети като природознание, математика и астрономия. Днес в тях се съхранява най-ценната колекция от ръкописи в Истанбул. Болницата била с две крила покрити с куполи, в едното се лекували душевно болни. Имарета (приют за бедни) е с голям двор, обграден с 40 купола, в центъра има изящно резбована мраморна чешма. В кухнята се готвела отделно храна за: бедните, учениците и преподавателите, пациентите и медицинския персонал, религиозните деятели и пътешествениците. Парадният двор в западната част на джамията има 3 входа, застроен е по периферията с покрита галерия върху 24 колони и украсена с 28 купола. Колоните са различни – 10 от бял мрамор, 12 от червен гранит и 2 от порфир. Били са преизползвани, след като са били “демонтирани” от императорската ложа (катисма) на Хиподрума в Константинопол – столицата на Византия.

Зад джамията има 2 тюрбета (гробници). Едната от тях е на Сюлейман Великолепни, а другата на жена му Роксалана – дъщера на рески свещеник и майка на следващия султан Селим ІІ. Гробницата е с осмоъгълен план, вътрешните стени и пандативът на купола са украсени с разноцветни фаянсови плочки от Изник (античната Никея). Вътрешността на купола е декорирана с планински кристали, за да прилича на звездно небе.
За връх в творчеството на архитект Синан безспорно се смята джамията „Селимие” в Одрин. До тогава в другите подобни молитвени храмове централният купол се издига над по-малки полукуполи – за разлика от тях джамията „Селимие” е покрита с един единствен купол, който има диаметър от 31,25 м и височина от 43,25 м. Поддържа се от 8 колони разположени в гигантски кръг, наричани „слонски крака”, а арките са широки по 6 м. Затова след построяването на джамията, тя не прилича на никоя друга – каквото е било изискването на султан Селим ІІ. С нея архитектът довежда идеите си за обширни централни подкуполни пространства до съвършенство.

В София архитект Синан е построил джамията “Коджа Дервиш Мехмед паша”, известна още като “Имарет джамия”. По-възрастните софиянци я знаят като “Черната джамия”. Строежът й завършва през 1528 г., след 1900 г. е преустроена в църква “Свети Седмочисленици”. Строителният надпис върху мраморна плоча на тази джамия се съхранява във фондовете на Националния археологически институт с музей при БАН. По негов проект е и “Баня Баши” джамия – тази до Халите, сега действащ храм. Той е и строителя на моста “Мустафа паша” над река Марица в Свиленград.

За забележителните инженерни умения и новаторски за времето си конструктивни решения на архитект Синан може да се съди по следните факти: в продължение на 500 години 24-е постройките на архитект Синан в Истанбул са устояли на 89 земетресения от 7-а степен по скалата на Рихтер.


Site by Loopink & PixelFlower