Home /   News and Events /   ДЕБАТ: „КАК КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО ДА Е ЕДНОВРЕМЕННО ДОСТЪПНО, ПОДДЪРЖАНО И ЗАЩИТЕНО”

ДЕБАТ: „КАК КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО ДА Е ЕДНОВРЕМЕННО ДОСТЪПНО, ПОДДЪРЖАНО И ЗАЩИТЕНО”

05.11.2016

На 28/09/2016 г. в Червената къща се проведе дебат на тема "Как културното наследство да е едновременно достъпно, поддържано и защитено". 

На срещата проф. д-р арх. Тодор Кръстев представи Становище, което е публикувано на сайта.

ДЕБАТ: „КАК КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО ДА Е ЕДНОВРЕМЕННО ДОСТЪПНО, ПОДДЪРЖАНО И ЗАЩИТЕНО”

Френски културен институт, Червената къща, 28/09/2016, 18:30

 

Представяне на проф. арх. Тодор Кръстев

Почетен председател на ИКОМОС/България

 

  • Уважаеми г-н Робер, директор на ФКИ - инициатор на този дебат,
  • Уважаеми г-н Гранжан,
  • Уважаеми представители на публичните власти: г-жо зам. министър, г-н гл. арх. на София
  • Уважаеми дами и господа,
  • Драги колеги,

Ние - експертите приемаме, че културното наследство е винаги на границата на застрашеност. Съществуват универсални заплахи, не само за България, които създават проблеми и водят до загуби на ценности. Затова:

  • цивилизованият свят е приел международни документи, които утвърждават принципи и методи на опазване;
  • Международни експертни организации, като ИКОМОС, съблюдават спазването на тези принципи и ги доразвиват;
  • Създават се национални системи, изработват се инструменти за опазване. Френската система с нейните инструменти представлява забележителен еталон в това отношение;
  • Повишава се нивото на експертност, без която наследството не може да бъде опазено. Много се радвам, че всред нас е г-н Дени Гранжан, френски експерт от висока международна класа.

Но преди всичко трябва да имаме ясна представа за заплахите и проблемите. Затова би било добре в този дебат да се опитаме да ги идентифицираме при българското културно наследство, особено в съпоставка с френския опит. Ще се опитам да маркирам някои от тях, като база за дебат.

1. Силен инвестиционен, строителен натиск върху историческите градове, атаки срещу културните ценности, които обикновено са разположени на апетитни места в централните градски части. Пресният случай с опожаряването на 4-те ценни сгради на Тютюневото градче в центъра на Пловдив показва до къде може да стигне този натиск.

Очевидно, в сравнение с френските инструменти за защита, българските не са достатъчно ефективни. Кои са те у нас?

  • Статутът „Културна ценност” (40 000);
  • Режимите, правилата за опазване, без които статутът остава празен етикет. Но, за много защитени зони и обекти такива режими липсват – това е много изгодно за инвестиционния натиск, който няма нужда от правила;
  • Устройствените планове предвиждат Специфични правила и норми за защитените зони. Но голяма част от плановете са стари и тотално компрометирани от многобройни частични изменения, свързани с различни интереси (Несебър, Световно наследство има план от 1986 и повече от 100 частични изменения!).
  • Плановете за управление, един нов за България инструмент - но до сега е изработен (2012) само един – за Несебър, приет с висока оценка от Комитета за световно наследство, но до момента не и от българските власти.

Липсват специфични планове за опазване от типа на френските PSMV, ZPPAUP, режими като във френските POS и др. При тези обстоятелства ценностите на историческите градове са силно уязвими и застрашени.

2. Неефективна система за опазване. Съвременната система за опазване представлява колективен проект с много партньори, с регламентирани взаимоотношения и баланс на интересите. Например френската система постига оптимална деконцентрация и децентрализация между „актьорите” в системата.

В сравнение с нея, нашата система за управление е силно централизирана и концентрирана – в Министерството на културата.

Единственият държавен експертен орган – НИНКН (с функции на френския държавен ABF, който е деконцентриран във всеки департамент, докато у нас е концентриран в София) през последните години е в процес на непрекъсната деградация, лишен от кадри и финансиране. Да 1990 той представляваше мощна експертна общност с 2000 специалисти, децентрализирана в 6 филиала. След това той бе намален до 60, а после до 40 души, като при това загуби своята експертна независимост. Сега Институтът само предлага, а решенията за паметниците се вземат на политическо ниво, често без съобразяване с неговото становище.

В същото време Институтът загубва и своето експертно качество:

  • Той не е в състояние да създава абсолютно необходимите режими – правила за опазване;
  • Той не е в състояние да поддържа модерна информационна система – днешната е архаична, нецифровизирана и недостъпна отвън - това силно затруднява децентрализацията на системата за опазване.

Това, което се случва с Института е удар срещу експертността!

От друга страна, местните органи – общини са в повечето случаи с нисък експертен капацитет.

При тези обстоятелства, ефективна децентрализация в нашата система днес не е възможна. Затова новото изменение на закона за културно наследство, което дава права на местните органи да вземат решения по културното наследство създава големи рискове. Да припомня: община Пловдив, най-голямата след София, дори не знаеше, че Тютюневият склад на ул. Одрин 8 е културна ценност в защитена зона – и той бе разрушен…

В този смисъл, френският опит в областта на деконцентрацията и децентрализацията на системата за опазване е много ценен.

От друга страна, поради силно рестриктивния характер на българския Закон (почти без стимули от типа на тези, дадени от Закона Малро 1962), собствениците на исторически паметници – принципно важен партньор на публичните власти, са дезинтересирани към тяхното поддържане (за да се стигне до там, жителите на Несебър през 2010 да подписват петиция за излизане от Листата на Световното наследство…). Процентът на незаконно строителство в ценни исторически зони е много висок. На практика държавата е безсилна срещу действията на собственици, които умишлено обезобразяват или не поддържат своите сгради – паметници. Законът не позволява тяхното експроприиране, въпреки, че България е ратифицирала Европейската архитектурна конвенция, която го изисква.

На този фон днешната законодателна политика в областта на културното наследство остава неясна. Предлагат се хаотично нови изменения на Закона, отговарящи на различни интереси, но при липса на единна стратегия за опазване на културното наследство.

3. При тези обстоятелства тече процес на нарушаване на автентичността на българското културно наследство – подмяна на оригинала на културните ценности: с крепости от бетон върху археологически руини (с надеждата за туристически бум); събаряне („демонтиране”) на сгради-паметници и тяхното преизграждане, силно променени според интересите на собственика. Това е в противоречия с международните документи, при липса на експертен дебат по консервационни проекти за най-значими паметници. Най-общо казано: застрашена е експертността в опазването.

Свидетели сме на постепенна подмяна на българското културно наследство с фалшификати-клонинги без стойност. В по-широк смисъл, нарушава се идентичността на средата, която не се свежда само до защитените паметници, но и до пейзажи, до скромни селищни структури с дух, до сгради като Японския хотел – днес те са напълно беззащитни за инвестиционни и архитектурни издевателства. Не бих искал да видя моите студенти, включени в този процес…

 

Бих могъл да продължа, но нека спра до тук.

Това са проблеми, които водят до неизбежни загуби на ценности. Ние, българските експерти предлагаме нашето партньорство на държавата за тяхното разрешаване. За целта европейският опит - като френския; помощта на европейски експерти - като г-н Д. Гранжан, биха били изключително полезни. Става дума за съдбата на общо европейско наследство.

Благодаря!


Site by Loopink & PixelFlower