През септември 2023 група народни представители внасят проект за Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Предложенията като цяло са уместни, защото повишават защитата на тази ценна територия, макар и да са крайно недостатъчни. По-късно, през януари 2024 друга група депутати внасят предложения, които допълват и прецизират някои положения в ЗИД. Между втората група е и  народният представител Мирослава Петрова, която познавам като изявен природозащитник и един от активистите за опазване на плажа Корал. Тя ме покани да изпратя становище по ЗИД на ЗУЧК и да го представя устно пред Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Изпратих становището си и го представих пред самата Комисия на 7 февруари.

Моето становище насочва вниманието към един системен пропуск в ЗИД, както и в самия Закон. Имам пред вид значението на ландшафта като интегрален културен феномен, в смисъла на Европейската конвенция за ландшафта на Съвета на Европа от 2000 ратифицирана от България. Навремето съм участвал в дебатите по тази Конвенция в Съвета на Европа и съм убеден в нейните послания. Нека да ги да припомня: „Ландшафтът има важна роля сред обществения интерес в културната, екологичната и социалната сфера…той способства за формирането на местните култури и е основен компонент на европейското природно и културно наследство, допринасящ за човешкото благоденствие и консолидиране на европейската идентичност“ (болд мой). Следователно, Конвенцията настоява за защитата не само на отделни културни или природни ценности, а на културните стойности на ландшафта като интегрално цяло, които трябва да се идентифицират и опазват. Именно тези стойности на черноморския ландшафт са в процес на деградация през последните десетилетия. Според мен ЗИД би бил добър повод за насочване на вниманието към забравените културни измерения на тази уникална за България  територия. Затова предложих следното:

1. Както го изисква Конвенцията (член 5), държавата „законово да определи ландшафта като съществен компонент от жизнената среда на хората, израз на разнообразието на споделяното от тях културно и природно наследство и основа за тяхната идентичност…да интегрира ландшафта в своята регионална политика, политика за градско планиране, културна, екологична, селскостопанска, социална и икономическа политика“. Що се отнася до културната политика, това предполага подадена ръка и от страна на Закона за културното наследство, каквато сега липсва.
2. В този смисъл, очевидно Министерството на културата, респективно министърът на културата, както и НИНКН, трябва да бъдат равностойни актьори в управлението на ландшафта, докато в момента те са напълно игнорирани.
3. В съответствие със задълженията по Конвенцията, ЗИД да предвиди идентификация на ландшафтите по Черноморското крайбрежие „да анализира техните характеристики…вземайки под внимание специфичните ценности, които заинтересованите страни и населението им придават“ (Конвенция). Една такава идентификация би изявила например стойностите на добруджанския пейзаж на община Шабла, на културни пейзажи като този на плажа Корал; би посочила кулминацията на културните стойности на Черноморското крайбрежие – „Изключителната универсална стойност“ за Човечеството на „Старинен град Несебър“, а също - културни феномени като Черноморската къща, регионалния културен маршрут „Виа Понтика“, исторически стратификации като остров „Св. Св. Кирик и Юлита“, Созопол и др. Както го изисква Конвенцията, за защитата на тези културни стойности на ландшафта трябва да се прилагат валидните в Европа инструменти за опазване, управление и планиране: режими за опазване, консервационни планове, планове за управление и др.
4. Специално внимание би трябвало да се насочи към съобразяването с режимите за опазване и специфичните правила и норми, в устройствените планове за защитените културни ценности и техните охранителни зони. Сега документите визират единствено „Териториално устройствената защита“, без да се посочва специфичната защита на културните стойности на ландшафта и на неговите компоненти.
5. В документите се говори най-общо за „туризъм“ и при определени зони – за „природосъобразен туризъм“. Напълно е игнорирано международно приетото понятие „културен туризъм“, който е адресиран именно към културните стойности на ландшафта и неговите компоненти и е валиден за цялото Черноморско крайбрежие.

Нямах чувството, че моето становище предизвиква някакъв интерес от страна на народните представители. Липсваше каквато и да е реакция. Гласуването продължи по редица технически детайли (концесии на плажове, преместваеми обекти и пр.). На следващия ден ЗИД бе приет в пленарна зала с някои неубедителни поправки. За „културни стойности“ и дума не можеше да става…

Разбира се, всичко това не бива да ни учудва. В самия Закон за културното наследство, както и в новия ЗИД за този Закон, напълно липсват посочените по-горе аспекти на ландшафта. Не съм сигурен дали в подготвяния в момента Закон за ландшафта те ще бъдат включени.  А той би бил един от законите (наред със Закона за устройство на територията, Закона за туризма и Закона за опазване на околната среда), които са пряко свързани със Закона за културното наследство. Такава връзка не се отчита в новия ЗИД за Закона за културното наследство…

Питам се: ще може ли българската експертна общност да преодолее тази законодателна апатия?