ДО:

Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ,
ПРЕЗИДЕНТ НА Р. БЪЛГАРИЯ

Г-Н МИХАИЛ МИКОВ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Г-Н ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ,
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

Г-Н Д-Р ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ,
МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА

Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА,
МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ

Г-Н ЖОЗЕ МАНУЕЛ БАРОЗУ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

Г-ЖА ИРИНА БОКОВА,
ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР НА ЮНЕСКО

Г-Н ГУСТАВО АРАОЗ,
ПРЕЗИДЕНТ НА ИКОМОС ИНТЕРНАЦИОНАЛ

Г-Н КИШОРЕ РАО, ДИРЕКТОР НА ЦЕНТЪРА ЗА СВЕТОВНО НАСЛЕДСТВО НА ЮНЕСКО

КОМИТЕТА НА ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО

Н. ПР. Г-ЖА ГЮРУ КАТАРИНА ВИКЬОР, ПОСЛАНИК НА КРАЛСТВО НОРВЕГИЯ В БЪЛГАРИЯ

ДЕКЛАРАЦИЯ

На Българския национален комитет (БНК) на Международния съвет
за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС)

Относно:       Днешната практика в България за хипотетични реконструкции на културни ценности

Българският национален комитет на ИКОМОС (включващ 152 члена, български специалисти и институции в областта на опазването на недвижимото културно наследство, членове на ИКОМОС Интернационал) категорично се противопоставя на нарастващата практика да се създават хипотетични реконструкции на български културни ценности, които са достигнали до нас в руинен вид. Тъй като липсва достоверна информация за това как са изглеждали някога тези ценности, тяхното възстановяване, основано единствено на хипотези, представлява недопустима фалшификация на техния оригинал.

По този повод БНК на ИКОМОС заявява следното:

• Практиката за хипотетична реконструкция е в пълно противоречие с принципите и етиката на научната реставрация, регламентирани в редица международни документи: Венецианската харта за консервация и реставрация на ИКОМОС (1964), според която реставрацията се основава на „респект към оригинала” и трябва да „свършва там, където започва хипотезата”; Декларацията от Нара за автентичността (1994); Конвенцията за Световното културно и природно наследство (1972), ратифицирана от България и Ръководството за нейното приложение, чиито параграф 86 гласи: „Реконструкцията е приемлива, само ако се основава на пълна и детайлна документация и ако в никакъв случай не е хипотетична”.
• Тази практика на предполагаеми реконструкции води до необратими поражения върху автентичността на културното наследство, която представлява негово невъзвратимо качество и е определяща за неговата стойност като уникално историческо свидетелство. Поражението на автентичността на културната ценност е поражение на самия й оригинал и на следите от неговото историческо развитие. Следователно, по този начин се нарушава и българският Закон за културното наследство, който изисква „максимално запазване на автентичността” на културните ценности.
• Решенията за проектите на реконструкциите се вземат непрозрачно, без да бъдат обект на професионален и обществен дебат.
• Финансирането на тези реконструкции се осъществява чрез европейски фондове, въпреки че противоречи на фундаменталните европейски и световни принципи за опазване на културното наследство.
• Съставянето на програмите за реконструкции, селекцията на проектите, тяхното възлагане и изпълнение обикновено се осъществяват без участие на специалисти в областта на научната реставрация.
• Насочването на значителни средства към фалшиви реконструкции (около 80 млн. лв. по данни на Министерството на културата) е в силен контраст с незначителните средства, отделяни от държавата за опазване на автентичните културни ценности, които са в критично състояние (500 хил. лв. по данни на Министерството). Това драстично деформира националната политика за опазване на културното наследство.

Всичко това има разрушителни последици за българското културно наследство и особено за археологическите ценности, тъй като уязвява тяхната културна стойност и уникална специфика.

Като има пред вид горното, БНК на ИКОМОС:

1.     Апелира към компетентните централни и местни власти да се преустанови практиката на хипотетични реконструкции на български културни ценности, която е несъвместима с реставрационната наука.

2.     Предлага решенията във всички фази на проектите, които засягат недвижимото културно наследство, да бъдат вземани прозрачно и след професионални и обществени дебати, с участието на компетентни експерти по опазване на културните ценности. В това отношение БНК на ИКОМОС е изцяло на разположение.

3.     Настоява за определени законодателни промени в Закона за обществените поръчки, Закона за културно наследство и др., които да гарантират опазването на културните ценности според възприетите международни принципи и норми, както и да осигуряват условия за избора на най-подходящите проекти, с приоритет на конкурсното начало.

Декларацията е приета от Общото събрание на Българския национален комитет на ИКОМОС на 6 юни 2014